Брачна история: филмът, който ни хваща за гърлото
Marriage Story (не ми харесва нито " Брачна история ", нито " История на брака " ) е интелектуалното и естетическо киносъбитие на 2019-а, само че все пак е горещо прочувствен и грубо реален, бъркайки надълбоко, само че внимателно в душата на фена. Режисиран от Ноа Баумбах (The Squid and the Whale, Margot at the Wedding, Mistress America, While We're Young – каква кариера!), филмът има оценка 8.1 в IMDb, към този момент е №184 (беше и по-напред) в класацията на уеб страницата, завоюва един (Лора Дърн) от шест номинации и си спечели номинации и за " Оскар " от възхитената киноакадемия.
Малко Бергман и доста отпреди 30 – 40 години. Никол () е нежна, фина и стройна русокоска с елегантен нос и огромни бездънни очи. Тя е актриса, която е изоставила ранна кариера в Холивуд, с цел да играе самостоятелен спектакъл в Ню Йорк. Причината е, че се е влюбила на " втората секунда " в " големия непохватен мечок " Чарли (Адам Драйвър), висок чернокос режисьор с непосредствен и изострен взор, необятни рамене и присъщ гений. Двамата са се допълвали, 10 години са работили " оф ", с цел да се качат най-сетне с " Електра " на Бродуей, имат приятно, будно и палаво, искрено и чисто дете – Хенри (Ажай Робъртсън). И тъкмо в този миг Никол взема решение да се реалокира в Лос Анджелис, с цел да снима пилотен епизод за сериал, което води естествено до разлъка и бракоразвод.
Единствено значими в този постоянно срещан житейски сюжет са детайлите, възприятията, душевните рани, старите фантазии и новите упоритости . Тя се усеща предадена и употребена, живяла е в сянка и в умишлено послушание, самоотричайки се, " светейки за него, не за себе си ", а неговата еднократна невярност даже не е толкоз значима. Трябвало е просто да я прегърне и да я окуражи за новия ангажимент в малкия екран... Той в действителност живее единствено за трупата, изобщо не се замисля за брачната половинка си, тъй като я приема за даденост, постоянно употребява в диалог нейни прозрения, уверен, че е щастлива с този живот и че триумфът е общ. Никак не е просто като. А тя в действителност май не си е отишла, единствено е затисната от обиди, недоразумения и комплициране.
Решили са да се разделят цивилизовано и обикновено (след като тя заобикаля разярена и ядосана от медиатор), само че Никол наема съблазнителната, атрактивна, самоуверена, доста сполучлива и скъпа адвокатка Нора Фаншоу (Лора Дърн), която има съвършена осанка и прозорлив изострен разум. Паникьосан, Чарли се лута сред правната акула с червендалесто лице, бяла безупречна прическа и грабителски усет Джей Марота (Рей Лиота) и благия, диалогичен и умен Бърт Спиц (Алън Олда). Разводът заплашва да се трансформира в кървава кланица (изтъкана от подли номера), в която двамата ще похарчат десетки хиляди долари.
Важно е, че първоначално и двамата пишат (за срещите с медиатора) описи с достолепията на другия, които ни се прочитат на равномерен монтаж, само че по този начин и не се чуват от героите. Има един монолог на Никол, който напряко ни хваща за гърлото , потресаващо прецизен размисъл за мястото на мъжете и дамите в обществото на Нора, дрезгаво осъществяване на Being Alive на Стивън Зондхайм от Чарли, оставящо ни до дъно изцедени, а най-после, когато той чете нейния лист за него, ни раздрусват ридания... Две положителни, даровити, почтени и почтени човешки същества стигат до края на взаимния си живот. Но това не значи, че към този момент не се. Толкова е обикновено и естествено.
Малко Бергман и доста отпреди 30 – 40 години. Никол () е нежна, фина и стройна русокоска с елегантен нос и огромни бездънни очи. Тя е актриса, която е изоставила ранна кариера в Холивуд, с цел да играе самостоятелен спектакъл в Ню Йорк. Причината е, че се е влюбила на " втората секунда " в " големия непохватен мечок " Чарли (Адам Драйвър), висок чернокос режисьор с непосредствен и изострен взор, необятни рамене и присъщ гений. Двамата са се допълвали, 10 години са работили " оф ", с цел да се качат най-сетне с " Електра " на Бродуей, имат приятно, будно и палаво, искрено и чисто дете – Хенри (Ажай Робъртсън). И тъкмо в този миг Никол взема решение да се реалокира в Лос Анджелис, с цел да снима пилотен епизод за сериал, което води естествено до разлъка и бракоразвод.
Единствено значими в този постоянно срещан житейски сюжет са детайлите, възприятията, душевните рани, старите фантазии и новите упоритости . Тя се усеща предадена и употребена, живяла е в сянка и в умишлено послушание, самоотричайки се, " светейки за него, не за себе си ", а неговата еднократна невярност даже не е толкоз значима. Трябвало е просто да я прегърне и да я окуражи за новия ангажимент в малкия екран... Той в действителност живее единствено за трупата, изобщо не се замисля за брачната половинка си, тъй като я приема за даденост, постоянно употребява в диалог нейни прозрения, уверен, че е щастлива с този живот и че триумфът е общ. Никак не е просто като. А тя в действителност май не си е отишла, единствено е затисната от обиди, недоразумения и комплициране.
Решили са да се разделят цивилизовано и обикновено (след като тя заобикаля разярена и ядосана от медиатор), само че Никол наема съблазнителната, атрактивна, самоуверена, доста сполучлива и скъпа адвокатка Нора Фаншоу (Лора Дърн), която има съвършена осанка и прозорлив изострен разум. Паникьосан, Чарли се лута сред правната акула с червендалесто лице, бяла безупречна прическа и грабителски усет Джей Марота (Рей Лиота) и благия, диалогичен и умен Бърт Спиц (Алън Олда). Разводът заплашва да се трансформира в кървава кланица (изтъкана от подли номера), в която двамата ще похарчат десетки хиляди долари.
Важно е, че първоначално и двамата пишат (за срещите с медиатора) описи с достолепията на другия, които ни се прочитат на равномерен монтаж, само че по този начин и не се чуват от героите. Има един монолог на Никол, който напряко ни хваща за гърлото , потресаващо прецизен размисъл за мястото на мъжете и дамите в обществото на Нора, дрезгаво осъществяване на Being Alive на Стивън Зондхайм от Чарли, оставящо ни до дъно изцедени, а най-после, когато той чете нейния лист за него, ни раздрусват ридания... Две положителни, даровити, почтени и почтени човешки същества стигат до края на взаимния си живот. Но това не значи, че към този момент не се. Толкова е обикновено и естествено.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ